Видин е град в Северозападна България. Той е областен център на Видинска област и се намира на брега на река Дунав. Градът е административен център на община Видин.

І. География
ІІ. Население
ІІІ. История
ІV. Религии
ІV.1. Катедрален храм "Св.Димитър"
ІV.2. Църква"Св.Петка"
ІV.3. Църква"Св. Панталеймон"
ІV.4. Джамията на Осман Пазвантоглу
ІV.5. Еврейска синагога
V. Икономика
VІ. Културни и природни забележителности
VІ.1. крепостта Баба Вида
VІ.2. Театри
VІ.3. Музеи
VІІ. Развлечения и отдих
VІІ.1. Крайдунавска градска градина
VІІ.2. Други
VІІ.3. Зона за отдих "Орляка"
VІІ.4. Зона за отдих "Божурица"

І. География
Градът е разположен на р. Дунав и е първото голямо българско пристанище по течението на реката. На 2 км от града е разположен и фериботния комплекс, който през настоящото десетилетие вероятно ще бъде заменен от втори мост на реката. Фериботът е връзка с румънския град Калафат.
Население: 68 506 (13/09/2005)
Надм. височина: 34 м .
Пощ. код: 3700
Тел. код: 094
Геогр. положение: 43° 59' сев. ш.
22° 52' изт. д.

ІІ. Население
Видин е 19-ти град по големина в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено много е намалението на Видинска област, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (пенсионери над 30%). Понастоящем Видинска област е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от 28 области. Дори области с много по-неблагприятни условия за живот и по-малки територии, като Смолян и Кърджали са с по-многобройно население. За момента населението на Видинска област е около 123 000 души. Необходима е спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България, защото за в бъдеще областта може да се обезлюди, като Странджа, където гъстота е едва 10–12 души/kм2 при средна гъстота за България 70,3 души/kм2.

ІІІ. История
Видин, разположен на река Дунав, има вековно минало. През I век той е завладян от римляните, които изграждат здрава каменна крепост, наречена Бонония.
През Българското средновековие българите назовават Бонония - Бъдин, а от XI век- Бдин. Бъдин става център на обширна област комитат. Местните управители издигат укрепление - жилище, наречено по-късно от населението "Баба Вида". В него управляват силни князе, а през втората половина от XIV век той се издига като столица на царство.
През османското владичество Видин е център на област санджак, а от 1837 до 1864 г. - на вилает. След 1690 г. турците изграждат каменната крепост Калето в града. В него властва Осман Пазвантооглу (1795 - 1807), който издържа на три обсади на централната армия.
В продължение на едно хилядолетие Видин е важен административен, военен, търговски, духовен и културен център в Северозападна България и съседните земи. Градът го владеят Византия (1003 - 1202), Сърбия (1292), Унгария (1365 - 1369), Австрия (1689 - 1690) и Османската империя (1396 - 1878).
След освобождението от турско владичество Видин става център на губерния, окръг, околия, а днес е областен град.
Видинчани се гордеят със своя древен град, с неговото богато културно историческо наследство. Сред многобройните свидетели от миналото се налага замъкът "Баба Вида" - стожер на българщината.

ІV. Религии
Център на Видинската митрополия с митрополит Дометиан. Видинската катедрала е втората по-големина в България след софийската "Св. Ал. Невски"

V.1. Катедрален храм "Св.Димитър" След 1718г. Видин се превърнал в граничен град на Османската империя.За него започнал да действа граничният закон.Това на практика означавало,че българското население нямало право да живее в укрепения район на града("Кале"-то).Българите,които имали домове и дюкяни в него,трябвало да ги продадат и да строят нови жилища (които не можело да са от камък!)на определено разстояние от укрепленията.Поради това,че портите на "Кале'-то били затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин,църквите "Света Петка" и "Свети Панталеймон" на практика не можели да се използват от българите по време на най-големите християнски празници като Коледа и Великден.Това наложило те да започнат да строят в края на 17-ти век нова църква извън "Кале"-то.Църквата получила името на солунския великомъченик Димитрий.В скоро време тя станала средище на културния живот на българите и митрополитска църква.Поради износеността на дървената й конструкция се наложило храмът да бъде съборен и построен отново.Строежът е бил напълно готов и зографисан през 1926г.,когато е било и тържественото освещаване и откриване на храма.Църквата е втората по големина в страната ни (след Храм-паметника "Св.Александър Невски"). На 6 декември 1868 година тук в него за пръв път се служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който след четири години е избран за пръв български екзарх. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и доброволни помощи от граждани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Планът му е изработен от арх. Бахнани. На 26 октомври 1890 в деня на храмовия празник е бил положен св. Антимис и отслужена първа литургия. Катедралната църква "Св. В. М. Димитър" е втора по големина след храм-паметника "Св. Александър Невски" в София. Тя има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и е подчертан в обемно-пространствения й облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Постигнат е богат и пищен образ. Църквата е паметник на културата от национално значение. Сградата на храма е паметник на културата от национално значение.

ІV.2. Църква"Св.Петка"
1 . Обща информация
Църквата е еднокорабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под двускатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените й са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и четири реда тухли. Църквата е изографисана. Разположена е срещу Кръстата казарма в граничното укрепление Кале. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му в два медальона са изобразени Христос и Богородица.
2. История
Според надписа над входната врата тя е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Надпис, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал строежа й през 1636 г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването й е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г.
Бележитият български духовник Софроний Врачански е служил в Св. Петка по време на принудителния си престой във Видин от 1800 г. до 1802 г.


ІV.3. Църква"Св. Панталеймон"
Св. Панталеймон е църква намираща се в двора на Видинската митрополия. Обявена е за национален художествен паметник.
Обща информация: Съществува от началото на 17 век или по-рано. През 1641 г. дървеният й покрив бил сменен, поради твърде лошото му състояние, Изографисана е през 1644 г. От 1718 г. поради граничния статут на Видин и разположението на църквата в граничното укрепление Кале, достъпът до нея е бил невъзможен от 18 часа до 7 часа сутринта. Това не позволява използването на църквата за отбелязване на двата най-важни християнски празника - Великден и Коледа.

ІV.4. Джамията на Осман Пазвантоглу
От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на ХVIII - началото на ХIХ в., до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В него вероятно е имало медресе (училище) или завие (малка мюсюлманска религиозна обител). Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Минарето има на върха си стилизиран връх на пика. Пазвантоглу я е посветил на баща си, посечен във Видин по заповед на султана. Библиотеката е каменна, квадратна, еднопространствена, покрита с купол от оловна ламарина, с малко открито преддверие. От надписа над входа й се вижда, че Пазвантоглу я е посветил на покойната си майка.
Джамията на Осман Пазвантоглу е в крайдунавския парк срещу Митрополския комплекс в "Кале"-то.Завършена е между 14.05.1801г. и 04.05.1802г.Тя е масивна каменна постройка,сездаваща воечатление за двуетажност,въпреки че етажът е само един.Предверието й е оформено като открита галерия.Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван,на който има голяма дърворезна розета.Има балкон.предназначен за жените.Минарето завършва със стилизиран връх на пика (най-вероятно знакът на войсковата част,към която е спадал Осман Пазвантоглу).От ансамбъла на Пазвантоглу, граден в края на ХVIII - началото на ХIХ в., до наши дни са останали само джамията и библиотеката. В него вероятно е имало медресе (училище) или завие (малка мюсюлманска религиозна обител). Според легенда, той го е посветил на своята любима (българка). Осман Пазвантоглу бил един от най хуманните сред турците. Българите от околността го обикнали, но султанът го намразил за новаторските му идеи в управлението. Когато умрял, турците отказали да го погребат на свещенна земя (в градината на джамията) - за тях той бил предател и враг. Паметник на културата от национално значение.


ІV.5. Еврейска синагога
Намира се в близост до замъка Баба Вида. Сградата е построена в 1894 г. за еврейски молитвен дом. Авторът на архитектурния проект засега е неизвестен.
Ситуирана е свободно в триъгълен парцел (с отсечен остър ъгъл). Строена е с дарения от евреите търговци - голяма част от населението на кв. "Калето".
Планът на сградата е напълно симетричен, с правилна форма, от типа трикорабна едноапсидна базилика, с притвор, галерии и четири кули. Вътрешните размери на молитвената зала са 21/10 м. Интериорът е колоритен, с елементи на древноеврейски и класически архитектурни форми. Притворът е покрит с кръстати сводове, на стената има две мраморни плочи и два релефа с бронзови надписи на еврейски език. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху колони, които са чугунени, лети, бронзирани. Те имат база и кубични капители малоазийски тип, а тялото им е канелирано. Орнаментите на капителите - спирали, палмети, плетеници и акантови листа, са били оцветени. Арките са сегментни. Подът е настлан с мозайка и дъски. Олтарът е поставен върху подиум в апсидата. Той повтаря вероятно архитектурата на древноеврейски храм - централна част, две кули, арки и колони, а над олтара - символ на слънцето.
Централният кораб на молитвената зала, която е с много добри акустични качества, е покрит с цилиндричен свод с ребра, а страничните кораби и галериите - с кръстати сводове. Оцветяването им е в синьо, с рисувани бронзови шестоъгълни звезди. Олтарът е бил оцветен в синьо, бяло, червено и бронз. Интериорът на залата създава усещане за лекота и простор. Главната фасада е внушителна. Решена е с един издаден напред черен обем и две странични кули. Централният вход е засводен с полукръгла арка върху двойка колони с високи постаменти. Кръгъл прозорец с желязна решетка във вид на шестоъгълна звезда е поставен в центъра на аркадата. Четирите кули са с арковидни прозорци, събрани по двойки, с цветни стъкла и фина декоративна решетка. От 1950 г. постройката е загубила основната си функция и е била използвана за склад, което е влошило изключително много състоянието й. Днес сградата е в процес на реставрация.

V. Икономика
В града е започнало възстановяване работата на завода за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида" както и заводът за помпи „Випом". Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси произтичащи от безработицата и ниския стандарт в Северозападна България и Видин като типичен град в тази част на България.

VІ. Културни и природни забележителности
VІ.1. Крепостта Баба Вида , намираща се на брега на Дунав, е главната забележителност на града. Тя е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България .
Крепостта е разположена на големия завой на река Дунав при град Видин. Тя е основната туристическа забележителност на град Видин. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век, а преди това на мястото е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта е служела за защита на град Видин през почти цялото Средновековие. Баба Вида е силно разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите построени по това време са останали неразрушени. В дешния си вид крепостта разполага с двор с площ над 5 декара и се състои от две основни стени и четири кули.
Установени са няколко периода на строителство. Крепостта застъпва мястото където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. Основните части от двора на крепостта Бонония се намира извън рамките на по-късната средновековна и са разположени основно под днешния видински квартал Калето.
Средновековната крепост е построена върху съществуващите основи от римската. Средновековната крепост е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържа на обсада продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от Василий II. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
По време на почти цялото Второ българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. По време на неговото управление той обитава Видинската крепост. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес.
Крепостта Баба Вида играе важна роля и през Османското робство. През този период също са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта не се използва за отбранителни цели. През този период тя служи предимно за оръжеен склад и за затвор.
Баба Вида е крепост-музей. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта. Тъй като крепостта е предназначена и за туристически цели, при възстановяването е запазена обставновката в близък до естественото и положение вид.

VІ.2. Театри
Драматичен театър "Владимир Трандафилов"
През 1879 г. във Видин е основано Благотворително театрално дружество "Вида". Първите представления били в тъй нареченото "Народно кафене" в Болярската махала. Театър "Вида" е построен през 1891 г. със средства, събирани от фонд "Постройка на театър "Вида", основан през 1887 г. от инициативен комитет. Това е първата построена сграда в нашата страна специално за театрални нужди - с обширен салон, партер, ложи и галерии, голяма сцена, оркестрална и остъклен покрив. Днес Видинският драматичен театър е с широк репертоар и изнася своите представления два сезона годишно.

Държавен куклен театър
Кукленият театър в гр. Видин е създаден през 1976 г. към читалище "Цвят". През 1980 г. добива статута на Държавен театър и става поделение на Министерството на културата. От 2000 г. преминава на смесено финансиране към община Видин и Министерството на културата. В момента в него работят 24 души. Актьорската група е от 9 души, има свой режисьор, разполага с художествени ателиета, технически персонал и администрация. Репертоарът му е насочен основно към детската публика, но се играят и спектакли за възрастни. Годишно се осъществяват 3-4 нови постановки, като в игралния си афиш Видинският куклен театър поддържа 10-12 заглавия. През годината се играят около 200 представления в града и околностите, както и на подходящи сцени в страната. Художествените търсения на трупата балансират изразните средства на кукленото представление със сценична игра на живо. На видинска сцена могат да се видят постановки от всички сценични жанрове, творците работят с различни системи кукли, като проявяват силен и траен интерес към театъра на сенките. Видинският куклен театър е единственият български театър, който членува в европейската асоциация "Изкуство за деца и млади хора" със седалище в Амстердам, Холандия. Държавният куклен театър – Видин, поддържа професионални контакти с френската театрална компания "Дворец на басните" в Париж, съвместно с която осъществи през 1997 г. театралния проект "От другата страна на очите". Видинският куклен театър има участия в много национални и международни срещи и фестивали, носител е на редица престижни награди, сред които са: Първа награда на Националната куклена академия "Куклар-95", Специалната награда на журито на Международния куклен фестивал в Ботошани, Румъния (1966 г.), Наградата за най-театрален колектив на Международния куклен фестивал в Суботица, Югославия (1997 г.), Награда на Холандското посолство и холандската фондация "Проекти: Изток-Запад" на Международния куклен фестивал "Двама са малко, трима са много", Плевен (1999 г. и 2000 г.). Видинският куклен театър има успешни гастроли в Германия, Австрия, Югославия, Монголия, Хърватска, Румъния, Унгария, Албания.


VІ.3. Музеи
Музей "Конака"
Историческият музей във Видин е създаден като археологическо дружество през 1910 г. В устава му се подчертава, че целта е "да се издирват, съхраняват и изучават паметниците на миналото, които ще се пазят в музей, който се устройва в град Видин". Дружеството развива активна дейност, но войните от 1912 до 1918 г. нарушават ритъма на неговата работа. На 1 март 1925 г. то възобновява своята дейност под името "Бонония". През 1932 г. музеят вече притежава своя собствена сграда (в старата турска поща), в която е уредена експозиция. В нея са застъпени праистория, палеонтология, археология и етнография. Нумизматичната сбирка наброява 2500 монети, такъв е и броят на изложените български шевици. Особено силно впечатление прави археологическата карта на Видинския край с всички известни обекти - църкви, римски пътища, антични и средновековни селища.
През 1948 г. музеят минава на подчинение на Окръжен народен съвет - Видин. От 1954 г. се преименува в Народен общ музей с историческа насоченост. За дейността му е предоставена старата сграда на общината Конака, обявена за паметник на културата.
Днес музеят е разположен в административната сграда и в три туристически обекта - средновековния замък Баба Вида, Конака и Кръстатата казарма. В последните две сгради, които са от края на ХVIII век, са поместени експозициите "Археология", "История на България ХV-ХIХ век" и "Етнография". В Историческия музей - Видин, работят общо 20 души, от които 13 специалисти - историци и филолози, обединени в следните отдели: "Праистория", "Археология", "Нумизматика", "История на България ХV-ХIХ век", "Етнография" и "Нова история". В неговите фондове се съхраняват 58 583 експоната, а на територията на община Видин са разположени 56 недвижими паметници на културата (археологически обекти от античността и средновековието, църкви и джамии от ХV-ХIХ век, както и сгради от периода 1880-1925 г.).
Построен е през втората половина на ХVIII в. По-късно е значително видоизменен. Сградата първоначално вероятно е била едноетажна с приходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата. В централната му част се издигало кулообразно помещение - наблюдателница на пожарната охрана. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХIХ в. в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя била преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура.
От 1956 г. сградата е преустроена за музей, чиито експозиции обхващат периода до 1878 г.

Кръстатата казарма
Сградата е построена през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на Стария сарай, (двореца на пашата) и е била използвана за конак на еничарите (къща на агата на еничарите). Покрит дървен мост я свързвал с построената в съседство оръжейна работилница.
След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Казармата е масивна двуетажна сграда със застроена площ към 1260 м2 във формата на равнораменен кръст.
Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.
Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата.
Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни дворове. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува.
Tя е била завършена между 25.05.1800г. и 14.05.1801г. По-рано там се е намирала градината на Стария сарай и се е използвала за конак на агата на еничарите.Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260 кв.км. Има форма на равнораменен кръст. Първоначалният й план не е известен поради многократните преустройства. След Освобождението тя служела за съд и казарма на българската войска. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно с изискванията на новите служби. Стълбите, свързващи двете нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналното им място и вид. Стените в приземието и етажа са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор. Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са четирите стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено през два етажа. Ходовата линия е естествено насочена към четирите срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е една от най-представителните части на сградата. Обособени са четири почти самостоятелни вътрешни дворове. Входовете в сградата, разположени в ъглите на диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на две нови оси, различни от осовите линии на самата казарма, преминаващи през коридорите на отделните крила, решени по схемата на кръст. В оформеното площадно пространство до нея, но в значително по-късен период, е изградена и израства и часовниковата кула, която сега не съществува. Тя е паметник на културата от местно значение.

VІІ. Отдих
VІІ.1. Крайдунавска градска градина
Тя има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чимширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове - пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да определим като типично български. Изграждането на крайдунавската градина става в четири основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (най-новият етап от развитието - Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър "Веда", джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

VІІ.2. Освен крайдунавската градска градина, други зелени площи за обществено ползване са:
Парк "Владикина бахча", където е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит, а днес служеща като преход към спортния комплекс на града. Градината над рова, разположена в частта на затрупания крепостен ров, ограждал кв. Калето". Парк "Нора Челеби Пизанти", където се провеждаше Видинският панаир. Парк "Майски лес". "Ловният парк" край града.Същите вече не съществуват като такива, тъй като дърветата там са изсечени, а местата са превърнати на сметища. Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинската болница и промишлените предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

VІІ.3. Зона за отдих "Орляка"
Разположена е на дунавския бряг на 4 км северозападно от гр. Видин и обхваща къмпинг "Дунав" с 30 бунгала и ресторант. В зоната има много добри условия за краткотраен отдих край водното течение с водни спортове и риболов. Изходен пункт за посещение е гр. Видин. В непосредствена близост е и фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Свързана е с асфалтиран път.

VІІ.4. Зона за отдих "Божурица"
Обособена е в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от гр. Видин, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната материално-техническа база за отдих в зоната е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа Божурица и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации. Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарковата среда и водна площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Транспортната достъпност до зоната е много добра - осигурена е от редовни автолинии между гр. Видин и околните селища. Изходни пунктове за посещението й са същите селища.